Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2008 16:42 - Mалка ретроспекция
Автор: exelopea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1608 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 17.02.2010 08:24


Oтново съм в блога си,уж за малък преглед...,върнах се да прочета последните мисли,които съм споделила в постинга си,и осъзнах,че съм имала нужда да си спомня какво съм писала!!!...
Наистина трябва да си спомняме по-често ,хубавите мигове,koито сърцето ни е изживяло,и в които душата ни е била щастлива,и изпълнена-с ОБИЧ!!!В НИКАКЪВ СЛУЧАИ,НЕ ТРЯБВА,да си позволяваме да страдаме дълго,kaто си мислим,че те липсват,защото със сигурност има и други дребни неща,на които можем да се зарадваме,и те са пред нас,или около нас!Докато страдаме,си затваряме очите,и не ги виждаме-минаваме покрай тях,и ги пропускаме,или те ни подминават,и деликатно ни оставят,уважавайки собственият ни-СВОБОДЕН избор-да искаме да сме затворени в себе си в този момент...Ako продължим да страдаме,си затваряме точно с такова разминаване вратите за нови,хубави моменти,и шансовете да ги пропуснем,се увеличават,колкото по-далго страдаме.A малката радост,понякога води до неочаквано по-голяма-друга.И понякога,да осъзнаеш че страдаш,защото искаш да получиш повечe,от това,което е възможно в момента,e достатъчно,за да се почувстваш щастлив-с това,което имаш,все още...,и което все още те прави щастлив,и е в състояние,да ти докара настроението,и усмивката,всеки път,kогато си дадеш сметка,че го имаш,и го усещаш винаги,когато поискаш-защото е споделено!!!То зарежда душата,и сърцето ти всеки път-с частици ЛЮБОВ!!!Това е ценно изживяване,и опит,kоито си струва да придобиеш,kaто си минал,през някакво страдание,за да осъзнаеш в един момент,че си щастлив,че го имаш.Защото този опит,не може да се сбърка,с нищо повече в живота-като осъзнаванe-и ти се чувстваш богат-с вътрешен извор на ЛЮБОВ,който е ЧИСТ,И НЕИЗЧЕРПАЕМ...!!!Радвам се,че имам този опит,колкото и трудна да е била пътеката,с всички стъпки,и мисли-за и против,до настъпването на момента на това осъзнаване,и превръщането му в начин на мислене и реално дейтвие в живота-убеждавала съм се много пъти в истинността,на това,което казвам,и това,че се вглеждам отново,не е случайно-имах нужда да си припомня,какво притежава душата ми-като капацитет преживяно,което е умножило енти кратно обичта,и разбирането към всичко,вътре в мен,и около мен.За кратък период,бях се оставила във водене на вътрешен диалог,колко печелим,и колко губим всички ние,които раздаваме обич,без да искаме в замяна друго,освен,да дочакаме да видим отново момента на проблскващата вяра,че не е сам,и е обичан,в очите на случайният човек,кйто е имал нужда да я получи,и сме му я дали.Със сигурност не губим,защото отдадената обич,се увеличава многократно.....но има моменти,когато се чувстваме сами,не защото сме сами наистина,а защото понякога сме сами,сред най близките си дори,когато знаем колко трудно е дошъл този момент,на възвръщане на вярата в себе си,у някой,който не е до нас,когато спомените за такива моменти нахлуят,заради случайна реплика,и не искаме да говорим-имаме нужда само да протегнем ръка,да докоснем с обич този,които е предизвикал асоциацията,и да почувстваме,че сме разбрани с този жест,без да е нужно да даваме обяснения защо в този момент точно той е бил провикиран.....мисля.че това са моментите на умора от повтарящи се многократно ситуации при различни хора в които сме участвали,и се е налагало да обясняваме,защо се случват.....Това,което прочетох ме върна,към това,което имам в семейството си.....дори в такива моменти,колкото и да е трудно-образа,на това,което предизвиква усмивка на радост у нас,може да стопи,това чувство на самота,трябва да го предизвикаме сами в себе си,за да възвърнем нарушеното от самите нас равновесие!Щастлива съм,че виждам как все повече хора осъзнават принципа на който се гради щастието,и се опитват,въпреки всички трудности,които им поднася живота,да променят мисленето си и действията си в правилната посока-с обич,и разбиране...понякога в живота за нещо трябва да се изчака търпеливо,и с разбиране,и това е по-доброто-доброто решение от гнева,излишното хабене на нерви! 



Гласувай:
1



1. temenuga - Този извор на любов наистина е неизчерпаем...
07.10.2008 23:07
...Преминавайки през един доста трънлив път напоследък, се научих да съзирaм чрез вътрешния си взор и да преценявам моментните чудеса, които да вплета в цялостната тъкан на живота си...
Изворът е лечебен и свещенодействен - тъй като съхранява сърцевината на нашето висше "Аз", крехкостта на чувствата, които раждаме в себе си, както и нежния повик на тяхното проявление - сред хората, в които посаждаме любов...
Прегръщам те!
цитирай
2. exelopea - Вътрешният ни извор наистина е свещенодействен,
07.10.2008 23:29
защото любовта е свещенодействие...и да видиш в очите на човек,който е изгубил вяра в неината значимост и сила,отново нейните искри да припламват,като знаеш,че ти си я възвърнал отново,с любовта,с която си го обградил,и си го накарал да я усети с душата,и сърцето- си за мен е най-големият подарък,и на- силното усещане за удовлетворение,от добре сваршена работа-това е като да посадиш зрънце,и да го видиш израстнало силно и устойчиво на бурите дърво!!!
цитирай
3. viki11 - любовта не трябва да се превръща в ...
20.11.2008 07:21
любовта не трябва да се превръща в работа
цитирай
4. exelopea - към Viki11-така,е,и аз няма да давам определение,тук
30.12.2008 00:46
каква е тя,защото всеки я усеща по свой неподправен начин.Но нека не забравяме,че това е коментар,това е моята гледна точка в момента,отправена,към споделеното от приятелка,в чийто живот моето присъствие,като съвет,защото тя го търси,и цени е неотменна част....и може би за жалост от хората,които приемат думата работа само в смисъла и на вършене на определено деиствие....да този коментар звучи така,и аз наистина в този смисъл съм си свършила добре работата,защото след толкова години приятелство и съвети за какво ли не...да успях да я накарам да стъпи на краката си и да започне да мисли,и действа самостоятелно,все по-рядко допитваща се до мнението ми,а не искаща съвета ми-което е различно!Аз съм личност,която практикува "рейки"-голяма част от "работата",която вършат за хората,които се нуждаят от този вид енергийно лечение,въпреки,че то е преди всичко начин на мислене,и усещане на всичко около нас,хората,като мен,е да върнем обичта в сърцата на хората,които идват при нас,искайки помощ-много често загубата на обич,обезверяването,и песимизма,като крайна фаза,са основна причина за поредица от заболявания,които не са изявени,и се подминават,но са основа,причина да се появи следствие на тях нещо видимо,и вече обезпокоително....в такива случаи,да накараш някой,да заобича отново първо себе си,и после и хората около себе си,които обикновенно упреква за случилото се,и той е винаги неразбран.....това е работа,каквато е работата на всеки един добър психолог,който трябва да изкара някой от депресивното му състояние...но и много повече за мен!Именно за това аз не го приемам за работа-само удовлетворението,когато наистина си успял да помогнеш,може да се опише по този начин с тези думи.Аз обичам всички хора,които идват при мен,и помагайки им аз им отдавам от своята обич,без да искам в замяна-опитвам се да ги разбирам-всеки от тях извървява своя кратък,или по-дълъг път,до момента на осъзнаване,че без да обичат себе си,и без да показват своята обич на близките си,не могат да изпитат това чувство на топлина и споделеност,от което се нуждаят,съответно и не могат да се почувстват щастливи,така както им се иска.Мого от тях,касно но все пак разбират,че част от чувството обич,е способността да си толерантен,да уважаваш свободният избор на хората,и да се опиташ да ги разбираш,без да ги упрекваш.....Много дълъг стана отговорът ми,но това е начина да ти обясня,че в случая това е израз,има малко истина-но аз не приемам това за работа,и тези,които идват при мен,защото усещат тази обич,стават мои приятели-не защото върша работа,а защото в края,чувството е взаимно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: exelopea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20976
Постинги: 2
Коментари: 19
Гласове: 265
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031